ПОДОКА̀РВАМ СЕ, -аш се, несв.; подока̀рам се, -аш се, св., непрех. Разг. Докарвам се1 малко, в известна степен, донякъде. Ленко не бързаше да иде на воденицата. Нямаше какво да прави там, пък искаше и да се подокара малко пред майка си заради вчерашните тревоги. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 324. Все се подокарва пред началника.